През детството сънувах Кохинор,
разкош персийски, пищни папски зали
Сарданапали, Хелиогабали!
Под златен свод лежах с премрежен взор
с ухания и музика ленива
харемът - рай наяве - ме опива.
Сърцето пак пламти, но с тиха жар:
разбрах, в живота граници си има
и лудост дивна, но неповторима.
И все пак не успях да стана стар!
Голямото не е за мене дар,
но плюя на преструвките и грима!
Не мога търпя неточна рима,
красавица и пресметлив другар.
