--

Всички преводи са на Кирил Кадийски, освен тези, в които изрично e упоменат авторът на превода.

--

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Страх

Природо, всичко в тебе гнети: и тая зряла
златиста шир, и здрачът, започнал да звъни
от хлопки, и зората на хубавите дни
и слънчевата слава, тържествено умряла.

Да не цениш изкуство - о, смях - ни мисли,
ни Човек, ни храм античен, ни свята катедрала,
високо - в свода празен - духа си завъртяла;
с едно око да гледаш и радост, и злини.

Не вярвам вече в бога, ни в мъдростта човешка -
отрекох ги, забравих; а леката насмешка
и Любовта - не ми се мисли днес за тях.

Люлян от всеки от прилив и отлив - както брига,
безсилен да живее, смъртта презрял от страх
за гибелната драма платна духът ми вдига.