Стар мирови съдия – тъпак,
но майстор в не една измама,
затътрен с мъка, кривокрак,
с корем издут и с бюст на дама,
бездарен – ще го кажа пак! –
безочлив и хитрец за двама,
душа дребнава, пръв простак
и кух, но с гланц – като реклама.
Аз не забравих – не,не,не! –
(ей тия комплименти в рими
са доказателство поне)
аз не забравих твойто име,
търбуха ти, гласа лукав,
ни лустрото – ни моя гняв.
