Небесният склон над покрива вън
тъй чист изглежда!
И клон подир клон над покрива вън
дървото свежда.
С вечерния здрач камбанният звън
печал разлива
и птичият глас с камбанния звън
ведно се слива.
Аз виждам смутен – животът пак там
минава мирно –
и сякаш към мен градът долу там
мълви безспирно:
“Кажи ми ти сам, о плачещ в тъга
сега без радост,
що стори ти сам, о, плачещ в тъга,
със свойта младост?”
