Като гласа зловещ на стар мъртвец, запял
в дълбоката си яма,
любима, чуй гласа на моята печал –
кресливата измама.
Слуха си напрегни и разтвори гръдта
за мойта мандолина:
за тебе ще звучи – за тебе! – песента
жестока и невинна.
Ще славя блясъка от злато и ахат
на чистите зеници,
и Лета на гръдта и Стикс – катран разлят –
на твоите къдрици.
Като гласа зловещ на стар мъртвец, запял
в дълбоката си яма,
любима, чуй гласа на моята печал –
кресливата измама.
Ще славословя аз – най-дивна в тоя свят! –
плътта благословена,
от чийто сладък дъх ми се завива свят
и губя сън, и стена.
А най-накрая и целувката ти зла,
на устните пожара,
и твоя вид щастлив от моите тегла,
мой ангел и поквара.
Слуха си напрегни и разтвори гръдта
за мойта мандолина:
за тебе ще звучи – за тебе! – песента
жестока и невинна.
