§§§
Щастлив, досаден звук от звънък клавесин.
Петрюс Борел
Целуват крехки пръсти клавесина,
а той светлее в розовия здрач
и музика изящна и страинна,
по-лека от крила и от коприна,
се лута тихо, като сдържан плач,
из стаята, където Тя премина.
Каква е тая люлка, в чийто плен
забравя свойте горести душата?
Какво ли искаш в тоя час от мен,
къде политна, плах игрив рефрен,
за да умреш веднага до стъклата,
открехнати към парка ссвечерен?
