§§§
Гълчава в кръчмите, красавици пред входа,
и голи кестени, забили кестени в свода,
и омнибус – тайфун от железа и кал –
на криви колела зловещо заиграл,
с окръглени очи – зелено и червено:
работници на път към клуба, най-смирено
димящи под носа на вечния стражар –
с лули; подгизнали стени и тротоар,
и дъжд, асфалт разбит, и ручеи по края:
това е той, това е моят път към рая.
