О боже, ти прониза ме с любов
и още тръпне мойта тежка рана,
о боже, ти прониза ме с любов.
О боже, твоят удар ме срази
и в мен все още тътне след пожара,
о боже, твоят удар ме срази.
Разбрах, о боже, мръсен е светът,
но в мен всели се вече твойта слава,
разбрах, о боже, мръсен е светът.
Животът ми пред теб да бъде Хляб,
душата ми хвърли ти в свойто Вино,
животът ми пред теб да бъде Хляб.
Ето сърцето – всуе то тупти,
да чака тръните на Мъченика,
ето сърцето – всуе то тупти.
Ето нозете – скитници без цел,
да тичат към гласа на твойта милост,
ето нозете – скитници без цел.
Ето гласът ми – празен дрезгав шум,
за покаяние – измамен укор,
ето гласът ми – празен дрезгав шум.
Ето очите – грешни светлини,
да гаснат от молитвените сълзи,
ето очите – грешни светлини.
Уви, мой боже, щедър, милостив,
без край е моята неблагодарност,
уви, мой боже, щедър, милостив.
О боже свят, ти бог на страшна мъст,
пред мен престъпност зее – черна бездна,
о боже свят, ти бог на страшна мъст.
О боже, сеещ радости и мир
сред мойте мъки, мойта безпросветност,
о боже, сеещ радости и мир.
Ти знаеш всичко, всичко знаеш сам,
тъй беден съм, че повече не може
ти знаеш всичко, всичко знаеш сам,
каквото имам – давам ти го, боже.
