Дяволчета лъскави
в черните треви.
Вятър ли зави
и в гърба заблъска ви?
Вслушай се! След миг
съска и овеса,
храстите с ръце са –
удрят ти плесник.
Изгледи зловещи
с не един коптор.
Огнен кръгозор
от пламтящи пещи.
Вият сто гърла,
пушеци – къдели,
взираш се – къде ли
е Шарлероа?
В тая утрин бистра
сажди, мараня.
Кой ли зазвъня
като с тъжна систра?
Загрубял народ,
спуснат в адски бездни,
крясъци железни
и димяща пот.
Дяволчета лъскави
в черните треви.
Вятър ли зави
и в гърба заблъска ви?