§§§
Бяла, луната
лее лъчи;
между листата
сладко звучи
песен в покоя...
О мила моя!
В езеро бяло –
с бистрата глъб
на огледало –
черни от скръб
тръпнат върбите...
Час на мечтите!
А в тъмнината
звезден покой
от небесата
слиза с безброй
цветни сияния...
Час на признания.
