Аз – кроткият сирак, – богат
с очи по-сини от простора,
дойдох в града при всички хора –
видяха в мен наивник млад.
На двадесет, все още плах,
в гърдите с трепети неясни,
разбрах – жените са прекрасни,
но аз не съм красив за тях.
Не съм храбрец и в младостта –
макар без цар и без родина –
поисках в битка да загина,
но ме отблъсна и смъртта.
Аз нямам ни близък, ни другар,
защо съм се родил тогава...
О, мойте мъки кой познава?
Молете се за бедния Гаспар.
