Животът – глупост бил и той,
и няма този свят покой,
опре ли до злините черни;
той бъдещето ми държи
все под око, и ми тежи
със спомена за дни мизерни;
и търся болничния плен –
съдбовен стана той за мен,
тук мисля искрено, забрава
тук с дни щастливи ме дарява.
Да, предпочитам своя сън
с покой и благосклонност – вън
оставила и този мръсен
живот, и този свят навъсен.
