Усмири свойта страст и бъди търпелива!
Затова че понявга, о моя добра,
и любимата трябва да бъде сестра!
Кротостта в любовта с нова радост опива!
Приласкай ме разнежена, скръбно красива!
В твоя взор, в твоья стон нека бавно горя!
По е сладка от ласка на знойни бедра
твойта дълга целувка, макар и лъжлива!
Но ти казваш, че страст, все таса всеобхватно,
всепобедно тръби сърцето ти златно...
Нека тя да тръби!... Ти ръце в мойте дай!
Наведи морно чело, щом пак се разтъжиш;
закълни ми се пак туй, в което ще лъжеш –
и със мен наедно до зори ти ридай!