Аз не зная защо
моят дух уморен
с крило полудяло се носи над тихо море.
Всичко скъпо за мен
с крило – как тревожно е то! –
любовта ми покрива над вълните. Защо? Ах, защо?
Чайка в полет печален,
мисълта ми лети без умора,
ветровете я люшкат в простора
и мъки извилата буря притуря
на чайката в полет печален.
Дух, от слънце пиян,
от простор, свобода –
в безкрая лети и инстиктът е негов водач.
И над тая вода
със залез до края разлян
в сладък сън го унася на ветреца незримата длан.
Често чайката кряска
и моряците тъй известява
сред вълните на вятъра плава
и гмурне се в миг и веднага избяга
нагоре, и тъжно закряска.
Аз не зная защо
моят дух уморен
с крило полудяло се носи над тихо море.
Всичко скъпо за мен
с крило – как тревожно е то! –
любовта ми покрива над вълните. Защо? Ах, защо?