§§§
Славеят, кацнал високо на някоя клонка, се оглежда и мисли, че е падналл в реката. Той стои на върха на дъба и всеки път се бои да не се удави.
Сирано дьо Бержерак
Сенките на върбите в здрача сив и водата
се стапят – дим сред мъглата,
а на върха, там горе, в истинските им клони
гугутката сълзи рони.
О ти, пътнико тъжен, тая гледка унила,
с душата се е сродила
и сред клоните жално плаче и в теб се вглежда
удавницата – надежда.
