--

Всички преводи са на Кирил Кадийски, освен тези, в които изрично e упоменат авторът на превода.

--

понеделник, 16 март 2009 г.

Green

Ето – за теб цветя и вейки разцъфтели,
а с тях и туй сърце: то все за теб тупти!
Не го разкъсвай ти с ръцете си тъй бели –
под твоя поглед тих в мир да се приюти!

Аз ида още цял измокрен от росата,
чиито капки студ смрази по моя лик. –
О, нека във покой приведена душата
пред твоите нозе да отпочине миг!

И нека , свел глава на твойта гръд тъй свежа,
де от последний път целувката звънти,
пак да смиря у мен на бурите кипежа
и да заспя за миг, докле почиваш ти!

Green

Ето цветя и плодове, листа и клонки разцъфтели,
ето и моето сърце – за тебе само то тупти.
Но не разкъсвай като плод и него с пръстите си бели,
ще бъде сладък този дар, щом с поглед го погълнеш ти.

Обсипан целия с роса, аз се завръщам от простора,
където ме пронизва хлад и челото ми посребри.
Нека в нозете ти сега полегне моята умора,
да чезне в унеса горещ – по-сладък и от сън дори.

Аз ще търкулна след това глава на твойта гръд корава –
от лудите целувки тя още нежно ще звънти –
след тази чудна буря там покоят да я отрезвява
и само малко да поспя, додето си почиваш ти.
- превод: Георги Михайлов