Душата ти – един избран пейзаж,
където всички в луди бергамаски
летят, бушуват – маскарад блестящ,
но тъжни са под пищните си маски.
Възпяват с вечно модната тъга
страсттта, живота хубав и мечтите.
Не вярват в щастието и сега –
и песента им слива се с лъчите,
с лъчите на печалната луна,
тъй че замират в парка глъч и трели
и водоскокът плаче в тишина.
О, тъжен плач сред статуите бели.
