--

Всички преводи са на Кирил Кадийски, освен тези, в които изрично e упоменат авторът на превода.

--

понеделник, 16 март 2009 г.

Небе спокойно синее вън

Небе спокойно синее вън
над всяка стряха.
Дървото с клони – ей там отвън –
цял ден ни маха.

Звъни камбана като насън,
вечерен здрач е.
И тъжна птица като насън
в листата плаче.

О, боже, боже, добре е там –
сред мирни хора.
Долита глъчка при мен оттам –
откъм простора.

– Какво направи? Ти плачеш сам.
Ни капка радост.
Какво – кажи ми – направи сам
със свойта младост?