§§§
Пейзажът зад стъклото се сменя всеки миг.
Прелита равнината: жълтеещ ечемик,
лъки, стада лениви, самотна полска къща
и сред ужасен грохот в миг нещо ги поглъща,
и стълбовете падат, и жиците по тях
се сплитат като подпис, поставен със замах...
И пара, искри, мирис на въглища и чад.
И сякаш с вой се влачат чудовища отзад,
подгонени с камшици от жили и олово.
И изведнъж – протяжен и жален плач на сова.
Но все едно! Пак плава пред моите очи
видението бяло, сърцето ми хвърчи,
гласът й сладък само за мене чурулика
и името й звънко, прекрасно и велико –
о, стожер здрав на тоя въртящ се бясно свят –
изпълва с нежни звуци пътуващия ад!
