--

Всички преводи са на Кирил Кадийски, освен тези, в които изрично e упоменат авторът на превода.

--

понеделник, 16 март 2009 г.

Сърцето ми сълзи лее

§§§

Тихо вали над града...
Артюр Рембо

Сърцето ми сълзи лее,
тъй както навън вали;
какво го срази, че зле е
и сълзи лее?

Звъни водата дъждовна
по стрехи и по стъкла.
За тая мъка отровна –
о, песен дъждовна!

Това е плач без причина
в едно ранено сърце!
Измяна? Уви – проклина
света без причина!

О, най-ужасната мъка,
че сам не знаеш защо –
без обич и без разлъка –
топиш се от мъка!

§§§

Сърцето - в сълзи,
вън вали, не престава.
Какво го срази,
че се дави в сълзи?

Водата се лее
по клони, по стрехи,
а сърцето все зле е.
О, песен се лее.

И все плаче то-
о, сърце отвратено!
Измяна? Защо!-
просто плаче си то.

Най-страшната мъка!
Защо, не разбрал -
без любов, без разлъка -
топиш се от мъка.
- превод: Георги Михайлов

§§§
С ъ л з и обливат сърцето,
плаче дъждът над града;
Боже, но мъката дето
разкъсва сърцето!

Тихият шум на дъжда,
там над дървета и къщи:
слушай, сърце на скръбта,
песента на дъжда.

Сълзи обливат - защо ли? -
клето сърце що ридай;
що! ни беди, ни неволи?
тази болка - защо ли?
- превод: Гео Милев