§§§
ДОКЛЕ, О БЛЕДНА ти, зорнице,
не си залязла в утринта
( - Чуй, будни птици
вече пеят в зрелите жита!) –
лъч отхвърли ти към поета,
в чиято гръд възбог трепти!
( - Възбог въззета,
виж, чучулигата лети!)
Окъпан в блясък от зората,
над него своя взор склони!
( - О, радост свята
в шума на зрелий клас звъни!)
Тогава мисълта крилата
далеч натам ще отлети
( - О, как росата
над прясното сено трепти!),
натам – при нея, де в умора
тя дреме още в сладък сън!
( - О, скоро, скоро!
Че ето ден изгря навън!)
