Вятърът се бие от години
с ветропоказателя ръждив –
тухленият замък с плочи сини
сред лъки просторни и градини
все тъй слуша скръбния мотив.
Като в драма с феерични сцени
кипнала тълпа върви, върви –
ясените с къдрави глави –
през Сахара с пасбища зелени,
върбалаци, лайки и треви.
Влакове пълзят през равнината
в тишината, в зноя зажумял.
Бикове и крави в самотата
дремят сладостно под небесата,
вече овехтели от печал.
Влакчето едва пухти под свода.
Пладне. И в уютния вагон
бъбрят хората като в салон,
съзерцават кротката природа –
старата мечта на Фенелон.
