Сън огромен и мрачен
пак над мен се сгъсти:
спи, копнеж неудачен,
спи, надежда, и ти!
Пада тежко крило
и очите ми скрива
за добро и за зло...
О ти, повест горчива!
Аз съм люлка, висяща
в мрачен склеп, и една
бяла длан поклаща:
тишина, тишина!
Тишина
Над мойте земни дни
огоромен сън се свежда
– О, жажда, угасни!
Заспи и ти, надежда!
За всичко ослепях!...
Слепец, без свяст да срещна
добро и зло, и грях...
– О, повест безутешна!
И – люлка съм сега,
люляна в пропаст лихо
от тайнствена ръка...
– О, тихо, тихо, тихо!...
- превод: Георги Михайлов
