Розите – всички бяха червени,
черен бе целият гъвкав бръшлян.
Скъпа, от твойте дребни измени
пак съм отчаян и пак – изтерзан.
Бе прекалено синьо небето,
въздухът – сладък, прибоят – зелен.
Все се страхувам – ах, да не бе то! –
бягство жестоко ти криеш от мен.
И от бръшляна чувсвам умора,
и от чимшира, от всички треви,
и от полето, и от простора,
не и от тебе, от тебе – уви!
