Виола със стон
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал
невидим кинжал
в гръдта е.
И блед, като в сън
чул тежкия звън
на часовника в здрача,
за всичко сега
си спомням с тъга
и плача.
Къде съм дошъл...
а вятърът зъл
като лист по земята
и мен в тоя свят
напред и назад
подмята.
Есенна песен
В есенний здрач
с протяжен плач
цигулка тъжна
лей в отзвук глух
във моя дух
печал несдръжна.
И в спомен скъп,
сломен от скръб,
аз чезна в здрача.
Скръбта в сълзи
се разрази –
и горко плача!...
И гасна сам,
насам-натам
от вихри гонен,
в злочестина,
подобен на
лист отронен...
- превод: Георги Михайлов
Есенна песен
Цигулките есенни,
болно унесени,
в бавен тон,
раняват сърцето ми
с болки неведоми,
болка и стон.
И сам посред слепий ден,
бледен и трепетен,
чувам: бий час –
и чезна сред спомени
глухи, бездомни и
плача тогаз.
А злобният вятър ме
носи и мята ме
с яростен вой –
далеч в кръговърти, тъй
както и мъртвия
лист, без покой...
- превод: Гео Милев
