§§§
И тъй – ще бъде светъл летен ден;
огромно слънце с мен ще се опива
и ще те прави още по-красива–
в лъчите и коприната – до мен.
Небето като царствена палатка
на дълги сини дипли ще трепти,
докоснало челата ни почти –
тъй бледи от възторг и мъка сладка.
А привечер, щом всичко се смълчи,
ветрец ще милва твоите къдрици
и пак над нас – щастливи годеници –
ще се усмихват звездните очи.