§§§
Сред безкрайната скука
на равнината
снегът в мрачината
като пясък блещука.
От бакър небесата,
мрак като в бездна.
Погледна луната,
и умря, и изчезна.
Сякаш облаци черни –
дъбове стари
се носят сред пари
в мрачините вечерни.
От бакър небесата,
мрак като в бездна.
Погледна луната,
и умря, и изчезна.
Вълци, жално завили,
грачещи врани,
кой днес ще ви брани,
щом смъртта се захили?
Сред безкрайната скука
на равнината
снегът в мрачината
като пясък блещука.
