Розови и зеленикави
мяркат се къщи и рампи
в здрача на ранните лампи,
идват – и няма ги никакви.
Къпят се златните ниви
в тихите кърви на залеза,
птици в дървета ръждиви
с песен печална заспали са.
Всичко изчезва зад влака ни,
пада нощ есенно-сива
и монотонното тракане
моите скърби приспива.
