--

Всички преводи са на Кирил Кадийски, освен тези, в които изрично e упоменат авторът на превода.

--

понеделник, 16 март 2009 г.

Скъпите ръце са пак пред мене

Скъпите ръце са пак пред мене,
мои мънички и мои бели –
след безброй убийствени раздели
и безброй забравени измени,

след пристанищата и страните,
след чужбина и теглата в нея
те разтварят ми – ръце на фея –
приказното царство на мечтите.

Две ръце – в съня и над душата,
как ли ще й шепнете – кажете, –
докато със злоба гласовете
в ужас див я карат да се мята?

Лъже ли видението златно –
с двете ни души в едно събрани,
с майчиното кротко състрадание,
с чувството – и в нас, и необятно?

Скъпите терзания, ръцете,
сладка болка, блянове свещени...
О, ръце, ръце благословени,
всеопрощаващия знак сторете!