skip to main
|
skip to sidebar
Нежни бури
--
Всички преводи са на Кирил Кадийски, освен тези, в които изрично e упоменат авторът на превода.
--
понеделник, 2 март 2009 г.
Фавнът
Стар фавън, глинено-червен,
се смее пред една морава:
говори ни с уста лукава
за низ, от мигове скрепен,
низ, който тъй ни уморява,
теб – скитница и скитник – мен,
повлякъл ни към онзи ден
на тамбурини и забрава.
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
▼
2009
(68)
►
фев
(9)
▼
март
(59)
Здрачът на тайнствената вечер
Сантиментална разходка
Есенна песен
Мора
Час за среща
Серенада
Епилог
Лунна светлина
Сред природата
На разходка
Фавнът
Коломбина
Сантиментална беседа
Изгрява слънцето
Щом пак зора възхожда
Щом зората приижда
Пейзажът зад стъклото
Гълчава в кръчмите
Настолна лампа
Бяла, луната
И тъй - ще бъде светъл летен ден
Сърцето ми сълзи лее
Целуват крехки пръсти клавесина
Сред безкрайната скука
ВАЛКУР
Сенките на върбите
ШАРЛЕРОА
БРЮКСЕЛ
МАЛИН
Докле, о бледна
Green
Сплин
О, улицата край реката!
A poor young shepherd
Прекрасен рицар
Скъпите ръце са пак пред мене
О боже, ти прониза ме с любов
Надеждата блести
Гаспар Хаузер пее
Тишина
Небе спокойно синее вън
Аз не зная защо
Печал
Ридае рог в дъбравата
Редят се белите огради
Пиеро
Поетическо изкуство
Гроздобер
Кръчмата
Утринна молитва
Вечерната супа
Униние
Привидения
Последна надежда
Снегът вали в тишината
Сонет - да се разридаеш
Спомен от болницата
Погребението
Градски изгледи