Час за среща

Блести в мъгла бакърена луна.
Танцуват пари, жаба се развика –
пробягват тръпки в мократа тръстика
и пак поляга плътна тишина.

Затварят лилиите хладни чаши,
тополите се движат под конвой
и нейде в тъмното се губи той.
Светулките сноват – какво ги плаши?

Събуждат се и совите – без мощ
политат и се блъскат в тъмнините...
Блещукат плахо в свода чер звездите.
Изплува бялата Венера. Нощ.

Мора

Усмири свойта страст и бъди търпелива!
Затова че понявга, о моя добра,
и любимата трябва да бъде сестра!
Кротостта в любовта с нова радост опива!

Приласкай ме разнежена, скръбно красива!
В твоя взор, в твоья стон нека бавно горя!
По е сладка от ласка на знойни бедра
твойта дълга целувка, макар и лъжлива!

Но ти казваш, че страст, все таса всеобхватно,
всепобедно тръби сърцето ти златно...
Нека тя да тръби!... Ти ръце в мойте дай!

Наведи морно чело, щом пак се разтъжиш;
закълни ми се пак туй, в което ще лъжеш –
и със мен наедно до зори ти ридай!

Есенна песен

Виола със стон
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал
невидим кинжал
в гръдта е.

И блед, като в сън
чул тежкия звън
на часовника в здрача,
за всичко сега
си спомням с тъга
и плача.

Къде съм дошъл...
а вятърът зъл
като лист по земята
и мен в тоя свят
напред и назад
подмята.

Есенна песен

В есенний здрач
с протяжен плач
цигулка тъжна
лей в отзвук глух
във моя дух
печал несдръжна.

И в спомен скъп,
сломен от скръб,
аз чезна в здрача.
Скръбта в сълзи
се разрази –
и горко плача!...

И гасна сам,
насам-натам
от вихри гонен,
в злочестина,
подобен на
лист отронен...
- превод: Георги Михайлов

Есенна песен

Цигулките есенни,
болно унесени,
в бавен тон,
раняват сърцето ми
с болки неведоми,
болка и стон.

И сам посред слепий ден,
бледен и трепетен,
чувам: бий час –
и чезна сред спомени
глухи, бездомни и
плача тогаз.

А злобният вятър ме
носи и мята ме
с яростен вой –
далеч в кръговърти, тъй
както и мъртвия
лист, без покой...
- превод: Гео Милев

Сантиментална разходка

Лъчите си Запад изстреля в прослава
и лилии вятърът тих полюлява,
и те сред тръстиките бледи от скръб
изтляват над гладката езерна глъб.
Сам с мойта печал аз вървях край водата,
вървях под върбите и в миг от мъглата
видение бяло изплува пред мен,
дочух го да стене с гласа примирен
на дивите патици – с колко уплаха
в мъглата студена за път се зовяха
сред тия върби, дето с мойта печал
вървях край водата; а мракът воал
простря и лъчите умряха сред слава;
ветрецът пак водната шир полюлява
и бледите лилии, в своята скръб
изтлели над гладката езерна глъб.

Сантиментална разходка

Изхвърлил стрелите си, запад изтля
и водните лилии здрач разлюля.
И те – край тръстиките върху брега
огледаха в струите свойта тъга.

С разбито сърце край върбите вървях
самин върху влажния есенен бряг,
де някакъв призрак сред мътна мъгла
отчаян размахваше тъмни крила.

Аз плачех и птиците плачеха с мен.
И техният плач за помръкналий ден
долиташе тук, дето бродех аз пак
с разбито сърце... А вечерният мрак

обвиваше в саван и град, и поля,
и скръбния запад, денят де изтля,
и водните лилии върху брега,
огледали в струите свойта тъга.
- превод: Георги Михайлов

Здрачът на тайнствената вечер

И Споменът със Здрача всекидневен
трепти на пламналия кръгозор
на вечната Надежда, който гневен
расте – ограда на потаен двор,
където зажаднели за простор
лалета, крин, лютичета и невен
решетките обвиват с вид плачевен
сред парите на мрачния затвор
и с дъх тлетворен с своя чер позор –
лалета, крин, лютичета и невен –
размътват моя разум, чувства, взор,
че смесва се – безсилен за отпор –
и Споменът със Здрача всекидневен.


Здрач на тайнствена вечер

Трепти вечерен здрач... А спомените ранни
разрастват румени на залез в свода син –
там – де Надеждата сред пламъци разляни
размята везан плащ от злато и рубин,
по който миг след миг разцъфват съчетани
лалета – рози – крем – лютичета – и крин –
над приказен чертог изплитат балдахин –
поемат странен танц с рой сенки разлюляни
под тежък топъл дъх на аромати странни –
лалета – рози – крем – лютичета – и крин, –
а чувства и душа, и разума – пияни! –
размесват в общ възторг на чар неотразим
и тайнствения здрач, и спомените ранни.
- превод: Георги Михайлов